27 на сто от българите срещат затруднения при плащането на битовите сметки и имат просрочени такива, показва проучване на Eurofound “Кризата с разходите за живот и енергийната бедност в ЕС”, публикувано на 24 октомври, съобщава КНСБ.
Делът на анкетираните в ЕС, които съобщават, че са изостанали при плащането на сметките си за комунални услуги, варира от 7% в Дания и Швеция до 50 на сто в Гърция. Средно за ЕС този процент е 15,6. Тези хора са и най-силно изложени на риск от енергийна бедност.
Средно 28% от анкетираните в ЕС очакват да имат проблеми с плащането на битовите сметки през следващите три месеца, а 31% от домакинствата с автомобил прогнозират, че ще имат затруднения с плащането на разходите за поддръжката му.
От Европейската конфедерация на профсъзите днес акцентираха върху проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еврофонд) и заради тревожните резултати, свързани с отражението на кризата върху жените и обострянето на проблема с неравенството при заплащането.
Изследването показва, че жените са по-силно засегнати от повишаването на цените на електроенергията – 44% от самотните майки и 31 на сто от самотните жени очакват да изпитат затруднения при покриването на разходите за енергия през следващите три месеца. За сравнение такива трудности очакват 26% от самотните мъже и 30 на сто от двойките с деца. Ето защо равенството в заплащането с мъжете е необходимо повече от всякога, посочват от ЕКП.
Данните разкриват реалното отражение върху жените на неравенството в доходите. Средно за ЕС то е 13 на сто. В същото време кризата с разходите за живот затруднява жените да избягат и от домашното насилие, тъй като са финансово обвързани и зависими от насилника-партньор и не могат да живеят само със своя доход.
Необходими са спешни мерки, посочват от ЕКП, и напомнят за плана от шест точки, който включва:
– Повишаване на заплатите, за да се отговори на нарастващите разходи за живот;
– Ограничаване на цените на енергията;
– Спешни плащания за тези, които изпитват най-големи затруднения да плащат сметките си;
– Забрана на прекъсването на доставките на енергия;
– Извънредни данъци върху свръхпечалбите на енергийните гиганти;
“Точно както жените бяха на предната линия по време ковид пандемията, сега те са най-силно засегнати от кризата с разходите за живот поради разликата в заплащането с мъжете. Жените са по-склонни да работят нископлатен труд и е по-вероятно да работят на непълно работно време, тъй като в преобладаващата си част носят тежестта на отговорностите за полагане на грижи в семейството. Много жени вече изпитват затруднения да си позволят основните житейски нужди поради неравностойното заплащане, а сега кризата с разходите за живот ги тласка към сериозна бедност. Става дума за почти половината от самотните майки, които няма да могат да си позволят топлина за себе си или децата си през тази зимата”, коментира зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.
